Учебна програма по литература XII клас
първо равнище

Колона 1
Ядра на учебно съдържание
Колона 2
Очаквани резултати на ниво учебна програма
Колона 3
Очаквани резултати по теми
Колона 4
Основи нови понятия
(по теми)
Колона 5
Контекст и дейности (за цялото ядро и/или за цялата програма)
Колона 6 Възможности за междупредметни връзки
Ядро 1: Социокултурни компетентности

 



Стандарт 5:
Притежава диференцирани знания за своята национална и културна идентичност.
Очаквани резултати:
Ученикът разбира:
1. Етапите в историческото развитие на България след Първата световна война и свързаните с тях културно-исторически феномени, като отчита факторите, определящи своеобразието и многообразието на всеки етап;
2. Проблема за взаимодействието между национално, социално и универсално.
Учениците трябва:
1. Да разбират новите тенденции в развитието на българската литература:
- отношението между национално, социално и общочовешко;
- личностната идентичност - кръстопът на социални, национални и универсални ценности и модели;
- социалното и универсалното - "за" и "против" националното.
национално, универсално и социално в литературата На учениците трябва да се даде възможност:
1. Да откриват в съдържанието на изучаваните творби сблъсъците между националното, социалното и общочовешкото и да коментират как те допринасят за формирането на културната ни идентичност.
2. Да коментират актуалността и валидността на тези сблъсъци в наше време.
 
Ядро 2:
Литературни компетентности

Стандарт 1:
Притежава.системни знания за строежа и функционирането на художествената творба, умее свободно да навлиза в изучаваните произведения и си служи непротиворечиво със специфична литературоведска терминология.
Очаквани резултати:
Ученикът разбира:
1. Отчита обществените и културни функции на художествената творба.
2. Открива смисловите и комуникативни аспекти на литературната творба.
3. Осмисля промените в поетичния език и разрушаването на традиционната поетична структура като израз на новите естетически търсения на епохата.

 

 

 

 

Учениците трябва :
1. Да разбират:
- спецификата на естетическия и обществен характер на литературата:
- основни естетически категории;
- ролята на литературата за естетическото усвояване на българската действителност;
- връзката между социално-историческата и литературната проблематика.
2. Да отчитат ролята на смисловите и комуникативните аспекти на литературната творба:
- проблема за художествената условност;
- знаковия характер на литературата;
- отношението автор-герой-читател.
3. Да разбират някои основни понятия на поетиката:
- жанр:
- текстови структури и структурни елементи на художествената творба:
- поетически език на художествената творба.

свободен стих,
предметна поезия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На учениците трябва да се даде възможност:
1. Да се запознаят със същността и съдържанието на литературоведските понятия и общите характеристики на литературата като изкуство.
2. Да анализират и откриват основните аспекти на литературната творба: идейно-художествено внушение, теми, мотиви, композиция, образи на героите, художествен език.
3. Да осмислят ролята на поетическия език и стихосложението за формиране на художествения смисъл и въздействие на творбата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стандарт 4:
Познава развитието на българската литература като част от европейския литературен процес и националната обществена и културна история (според програмата за учебно съдържание на първо равнище).


Очаквани резултати:
Ученикът познава:
1. Българската литература между двете световни войни
1.1. Христо Смирненски "Да бъде ден!"
1.2. Гео Милев "Септември"
1.3. Атанас Далчев - лирика
1.4. Елисавета Багряна - лирика "Вечната и святата"

 

 

 


1.5. Йордан Йовков
Военна проза "Вечери в Антимовския хан", "Песента на колелетата","Женско сърце", "Старопланински легенди"
1.6. Никола Вапцаров - лирика

 

 

 

2. Българската литература след Втората световна война
2.1. Димитър Димов "Тютюн"
2.2. Димитър Талев "Железният светилник"
2.3. Емилиян Станев. "Антихрист" или Генчо Стоев. "Цената на златото" - по избор
3. Съвременна българска поезия - автор по избор и/или обзор.
4. Съвременна българска проза - автор по избор и/или обзор
5. Съвременна българска драма - автор по избор и/или обзор


Учениците трябва:
1. Да познават основните тенденции в
развитието на българската
литература между двете световни
войни
1.1. Социалната дисхармония в света мотивира утопиите за нов социален ред.
- подчиняване на символистичната поетика на нови естетически задачи.
1.2. Развитие на социалните утопии в експресионистични възгледи за света:
- социалните основания и естетическото случване на бунта /опозицията "варварство - цивилизация"/;
- включване на всички стилистични пластове на езика в поезията ("оварваряване" на поезията).
1.3. Развитие на поетическия език от символистична поетика към естетизиране на предметното и земното.
1.4. Българската проза между двата войни в търсене на духовни и естетически ценности:
- култ към доброто и красотата в живота;
- естетизиране на миналото в легендарен план
1.5. Нов етап в развитието на революционния утопизъм:
- утопията за постигане на световна справедливост;
- нравственият идеализъм и поетическите идеи за постигането на социална хармония на човешкото битие;
- нова поетика - утвърждаване на езика на ежедневието като характеристика на поетическия изказ.
Учениците трябва:
2. Да познават основните тенденции в развитието на българската литература след Втората световна война:
2.1. Литературата като жертва на идеологическия догматизъм. пропагандата и липсата на свобода
2.2. Създаване на ценности въпреки догмите и идеологическата цензура:
- нови социални светове в литературата;
- опит за широкомащабно. но тенденциозно изображение на близкото минало;
2.3. Художествено преосмисляна на българската история.
2.4. Философски аспекти на историческото битие.
Утопия
предметна естетика
антитеза, контраст
идеологически догматизъм,
цензура
На учениците трябва да се даде възможност:
1. Да се запознаят с основните произведения от развитието на българската литература в периода между двете световни войни и да коментират основните културно-исторически и художествени проблеми, разработвани в тях.
2. Да анализират новите посоки в литературния процес:
2.1. Да коментират литературните явления
в съпоставка с автори и явления от българската и европейската литература.
2.2. Да разширяват, задълбочават и надграждат знанията си чрез детайлизиране на уменията за анализ и интерпретация.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На учениците трябва да се даде възможност:
1. Да се запознаят с основните произведения от развитието на българската литература след Втората световна война и да коментират основните културно-исторически и художествени проблеми, разработвани в тях.
2. Да анализират новите посоки в литературния процес.
3. Да коментират литературните явления а съпоставка на автори и произведения от българската и европейската литература.

1 Да осъзнават взаимовръзката
между
историческите събития и литературния процес; между националното, социалното и общочовешкото и темите и проблемите в литературата

2. Да използват знанията си по история и философия, за да съпоставят научното тълкуване на историческите факти и тяхната художествена интерпретация.

Ядро З:
Социокултурна и литературна компетентност: общуване с художествената творба

Стандарт 1:
Ситуира изучавана литературна творба в породилата я културна система и я анализира в съответствие с присъщата и културна и художествена норма. Очаквани резултати:
Ученикът:
1. Разбира връзката между развитието на българската литература и европейския литературен процес.
2. Разбира същността на отделните художествени школи.
3. Може да ситуира изучаваната творба в нейния естествен социокултурен и художествен контексти.

 

 

 

 

 

Учениците трябва:
1. Да разберат процеса на преосмисляне на обществените и духовните стойности след Първата световна война в Европа.
2. Да анализират отражението в литературния процес на крушението на стремежите към национално обединение на България.
3. Да осмислят причините за възникването и разпространението на нови идеологии - измамни утопии с жестоки исторически последици.
4. Да откриват и коментират връзката между развитието на европейския художествен процес и търсенията на българската литература.
5. Да обосноват причините за връщане на литературата към социалното, към проблемите на ежедневието, към търсене на общочовешкото в ежедневното и конкретното.
6. Да осмислят начина за създаване на ценности въпреки сковаващите догми и идеологическа цензура след Втората световна война.

модернизъм,
"предметна"
поезия.
"социалистически
реализъм"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На учениците трябва да се даде възможност:
1. Да проблематизират откритите в изучаваната творба идеи и да ги съотнасят с проблемите на соци о култури ата ситуация, породила произведението.
2. Да съотнасят и неизучавани произведения към определено литературно направление и да мотивират становището си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стандарт 2:
Извлича художествения смисъл на конкретно литературно произведение във връзка с неговото място в творчеството на писателя, в развитието на школата или направлението и в общочовешки план
Очаквани резултати:
Ученикът:
1. Извършва анализ на изучавана литературна творба.
2. Посочва връзката между открития художествен смисъл на творбата и основните хуманитарни проблеми в творчеството на автора и проблемите на българското общество в различни етапи от неговото развитие.
3. Посочва трайните общочовешки ценности, проблематизирани в творбата.
Учениците трябва:
1. Да задълбочат уменията си за
извършване на литературен анализ
като:
- проблематизират откритите структурни и тематични особености на творбата във връзка с основната хуманитарна проблематика на епохата;
- свързват особеностите на творбата с характерните за епохата художествени и естетически норми;
- отчитат влиянието на индивидуалния стил.
обществена хуманитарна проблематика и въздействие на литературата.
особености на художествената норма и обществена функция на литературната творба
На учениците трябва да се даде възможност:
1. Да откриват в проблематиката на разглежданата творба характерните за епохата хуманитарни проблеми.
2. Да съпоставя естетическите особености на различните литературни направления и да коментира и обяснява различията в тях с оглед на връзката им с породилия ги социокултурен контекст.
 
Стандарт 3:
Извършва самостоятелен подбор на четива и използва популярни информационни източници за книжовната продукция. Мотивира индивидуалния си читателски избор, като посочва актуалната за него проблематика и съдържание, увлекателност на сюжета, рецептивни нагласи ио отношение ма различни жанрове, автори и пр.
Очаквани резултати:
Ученикът развива уменията си за самостоятелен подбор на четиво.
Учениците трябва да развиват уменията си за самостоятелен подбор на четиво и за мотивиране на индивидуални читателски предпочитания. информационни източници,
мотивация на
читателския
избор

На учениците трябва да се даде възможност:
1. Да контактуват постоянно с популярни източници на информация за книжовната продукция (традиционни и електронни).
2. Да избират самостоятелно четива и да получават консултации за това от учителя или от други специалисти, oт литературни критици и пр.
3. Да разговарят по проблеми, засегнати в книги, които са чели по самостоятелен избор, и да мотивират читателските си предпочитания.
Използва знанията и уменията си, получени в часовете по информационни технологии за ползване на съвременни информационни източници.
Стандарт 4:
Открива и коментира връзката между художествения смисъл на
литературното произведение и
житейските проблеми, които стоят
пред личността.
Очаквани резултати:
Ученикът:
1. Открива в изучаваните произведения онези общи хуманитарни принципи, които са валидни и до днес, независимо от промените в историческото развитие на обществото.
2. Формулира съществените хуманитарни проблеми стоящи пред съвременните общества и индивиди и свързва тези проблеми, с трайните хуманитарни ценности открити в анализираните творби.
Учениците трябва:
1. Да задълбочат уменията си за
литературен анализ и интепретация:
- да познават различни видове анализационни техники;
- да умеят да подчинят анализа на конкретната литературна творба на определена тема;
- да разчитат проблематиката на дадена художествена творба както в контекста на породилото я време, така и в диалог със съвремието.
2.Да умеят да проследяват трансформацията на определени мотиви и идеи в различните етапи от историческото развитие на литературата.
3. Да схващат литературния процес като непрекъснат диалог на теми и идеи.
  На учениците трябва да се даде възможност:
1. Да откриват актуална проблематика в изучаваните творби и да я съпоставят с образци на съвременното изкуство.
2. Да дискутират по хуманитарни въпроси, свързани с откритите в произведението обществени и човешки проблеми.
 

Ядро 4: Социокултурна и литературна компетентност: създаване на изказвания и писмени текстове

Стандарт 5:
Владее структурата на литературно-интерпретативното съчинение и на есето с хуманитарна проблематика и изпълнява специфичен литературен тест за проверка на компетентности. Очаквани резултати: Ученикът задълбочава знанията и развива уменията си за написване на л итературно-интепретативно съчинение и есе.
Учениците трябва:
1. Да задълбочат знанията си и развият уменията си за адекватна композиционна постройка на изказването или писмения текст.
2. Да усъвършенстват уменията си за анализ и интрепретация.
3. Да формулират и аргументират в устно изказване или в писмен текст собствено становище за проблематиката в дадена художествена творба или творчеството на даден поет.
цитат,
позоваване,
композиция,
анализ,
интерпретация

На учениците трябва да се даде възможност:
1. Да анализират чужди литературни интерпретации и есета на литературна тема и да създават план за свои по зададена тема.
2. Да анализират и интерпретират изучаваните в клас литературни произведения.
3. Да пишат литературно-интерпретативно съчинение и есе по тема. избрана от тях или по зададена тема.
4. Да анализират допуснатите грешки.